Glockenspiel

Белоградчишките скали(Belogradchik Rocks) Скалите се намират в Северозападна България или по-точно в западния Предбалкан. Високи са около 200 м. Скалните фигури образуват ивица с дължина 30 км. За всяка от скалите съществува поверие, откъдето идват и имената им: Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Конникът и др. Ще ви запознаем накратко с две от най-известните легенди, носещи се по този край, а именно за забранената любов между една монахиня и един монах, които, преди да станат такива, пасяли на воля козите си, той свирел на кавал, а тя имала меден глас и му пригласяла. Той – пастир, тя – красавица със самодивска хубост, руса коса, сини като езеро очи, тънка стройна снага, с други думи, ненадмината хубавица. Живеели скромно, но щастливо, докато един ден не дошъл калугер в дома на момата и посъветвал родителите й да я изпратят в манастир, за да не бъде погубена и почернена от собствената си хубост. Бедните хорица се вслушали в съвета му и я изпратили ...

ВЯРА Ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея). С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога. С живота сме в разпра, но ти не разбирай, че мразя живота. Напротив, напротив! - Дори да умирам, живота със грубите лапи челични аз пак ще обичам! Аз пак ще обичам! Да кажем, сега ми окачат въжето и питат: "Как, искаш ли час да живееш?" Веднага ще кресна: "Свалете! Свалете! По-скоро свалете въжето, злодеи!" За него - Живота - направил бих всичко. - Летял бих със пробна машина в небето, бих влезнал във взривна ракета, самичък, бих търсил в простора далечна планета. Но все пак ще чувствам приятния гъдел, да гледам как горе небето синее. Все пак ще чувствам приятния гъдел, че още живея, че още ще бъда. Но ето, да кажем, вий вземете, колко? - пшеничено зърно от моята вера, бих ревнал тогава, бих ревнал от болка като ранена в сърцето пантера. Какво ще остане от мене тогава? - Миг след грабежа ще бъда разнищен. И още по-ясно, и още по-...