Glockenspiel

"..И ето, ние ненадейно се прегръщаме, отначало почти прилично, а после изведнъж съвсем безразсъдно и аз ровя пръсти в буйната кестенява коса и усещам по лицето си ласката на милите устни и прегръдката ни става все по-трескава, не прегръдка, а тръпка на някакво отчаяние, и ние внезапно сме оглупели до степента на нормални хора и аз я целувам също както оная вечер на моста, макар да разправят, че хубавите работи не се повтаряли, а влакът вече се плъзга по релсите и Едит пропуска вагона си и успява да се залови едва за следния вагон и продължава да стои на стъпалото и да гледа насам, и аз също стоя и гледам след влака с възпалени от безсънието и от вятъра очи. И стоя още дълго, след като влакът е изчезнал, и се взирам безсмислено в празното, и чакам бог знае какво — един неизвестен пътник сред една непозната гара в тая чужда дъждовна страна." Богомил Райнов

"ПО-СЛАБ" прошепва старият циганин и като любовник погалва бузата му.Казва само това...но шест седмици по-късно,след като е отслабнал с четиридесет и осем килограма,Били Халек е повече от разтревожен.Той е ужасен.И достатъчно отчаян за един последен риск...който го отвежда към кошмарен сблъсък със силите на злото,разтапящи плътта му.Все повече.И повече...

Белоградчишките скали(Belogradchik Rocks) Скалите се намират в Северозападна България или по-точно в западния Предбалкан. Високи са около 200 м. Скалните фигури образуват ивица с дължина 30 км. За всяка от скалите съществува поверие, откъдето идват и имената им: Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Конникът и др. Ще ви запознаем накратко с две от най-известните легенди, носещи се по този край, а именно за забранената любов между една монахиня и един монах, които, преди да станат такива, пасяли на воля козите си, той свирел на кавал, а тя имала меден глас и му пригласяла. Той – пастир, тя – красавица със самодивска хубост, руса коса, сини като езеро очи, тънка стройна снага, с други думи, ненадмината хубавица. Живеели скромно, но щастливо, докато един ден не дошъл калугер в дома на момата и посъветвал родителите й да я изпратят в манастир, за да не бъде погубена и почернена от собствената си хубост. Бедните хорица се вслушали в съвета му и я изпратили ...

ВЯРА Ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея). С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога. С живота сме в разпра, но ти не разбирай, че мразя живота. Напротив, напротив! - Дори да умирам, живота със грубите лапи челични аз пак ще обичам! Аз пак ще обичам! Да кажем, сега ми окачат въжето и питат: "Как, искаш ли час да живееш?" Веднага ще кресна: "Свалете! Свалете! По-скоро свалете въжето, злодеи!" За него - Живота - направил бих всичко. - Летял бих със пробна машина в небето, бих влезнал във взривна ракета, самичък, бих търсил в простора далечна планета. Но все пак ще чувствам приятния гъдел, да гледам как горе небето синее. Все пак ще чувствам приятния гъдел, че още живея, че още ще бъда. Но ето, да кажем, вий вземете, колко? - пшеничено зърно от моята вера, бих ревнал тогава, бих ревнал от болка като ранена в сърцето пантера. Какво ще остане от мене тогава? - Миг след грабежа ще бъда разнищен. И още по-ясно, и още по-...